„НОЩ“ („НОЧЬ”)
Атанас Христов Далчев (1904-1978 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Мария Петровых
Атанас Далчев
НОЩ
Безсъница. Среднощ. От вятъра раздвижван,
неспирен дъжд бразди студените стъкла.
Аз гледам, отразен в прозореца, и виждам
през себе си нощта.
На срещната врата се спира да отвори
един развратник стар с едно полудете;
изгрял, угасва с тях и сетният прозорец
на стария хотел.
Разбит и уморен, нападнат от съня,
стражарят най-подир прибира се самотен;
остава в мрака зъл едно да бди окото
на пътния фенер.
Като река лъщи асфалтът под дъжда.
Дърветата трептят измръзнали и мокри.
Зловещо някъде под някой нисък покрив
барабани чадър.
При този тъмен звук нощта се сепва сякаш,
уплашена сама от свойта пустота,
и три пъти по-чер, по-тежък става мракът
и мойта самота.
1928 г.
Атанас Далчев
НОЧЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Мария Петровых)
Опять бессонница. Полночным ветром движим,
дождь в стекла крепко бьет, одно и то ж долбя.
В окошке отразясь, я поневоле вижу
мрак ночи сквозь себя:
В дверях гостиницы стоит развратник старый
с подростком-девочкой, и вот уже их нет, –
я вижу, как в окне вслед за вошедшей парой
погас мгновенный свет.
Усталый до смерти – ему в постель бы сразу –
полночный страж и тот отправился домой.
И лишь фонарь не спит, – враждует, одноглазый,
с преступно злою тьмой.
Стремительной рекой асфальт под ливнем блещет.
Деревья мокрые продрогли до корней.
Бьет в чью-то кровлю дождь, как барабан зловещий,
все резче, все грозней.
От звука дробного проходит дрожь по ночи.
Ночь пустоты своей пугается сама.
Все горестней, грустней, угрюмей, одиноче
и я, и эта тьма.